Румен Радев-една година в служба на народа

 Президентът на Република България, Румен Радев излезе с доклад за извършената работа през изтеклата една годинa. Както подобава на българските управленци и той каза много думи с малко съдържание. 

 В началото припомни, че има подкрепата на 2 млн. българи, след което се похвали с безупречно изпълнената работа на служебния кабинет Герджиков, безупречно проведените избори и подписването на Националният рамков договор в здравеопазването.

 "...Мандатът започна с формиране на служебно правителство. Кабинетът на проф. Герджиков изпълни безупречно основната си мисия. Проведе изрядни избори. Подписан бе Националният рамков договор в здравеопазването. Правителството прояви характер и събра десетки милиони просрочени вземания и концесионни такси."

 Жалко, че не спомена нищо за това как годишно на един български гражданин се полага по едно направление и половина. Как още по средата на месеца направленията свършват и ако имаш нужда от лекарска помощ трябва да си платиш, независимо, че си здравно осигурен и че правителството е събрало "милиони просрочени вземания и концесионни такси".

 За безупречно проведените избори ще си запазим правото да останеме скептични.

 Президентът отчете, че е обнародвал 86 закона и е наложил вето на 5 от тях защото въпросните закони "ощетяват или не гарантират правата на българските граждани". Много е обезпокоително да разберем, че се гласуват закони, които нарушават правата ни и работят в наш ущърб (следва да се отговори от институциите и в чий интерес се гласуват). Според президента само в две вета са "постигнати целените резултати - при Закона за концесиите и при Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса", другите четири вета били преодолени. Тук малко се объркахме. Защото първо говореше за пет вета, после излязоха шест закона, но един закон повече или по - малко в наш ущърб, няма значение...

 Последваха още много, много думи за добре свършена работа. Както се казва "а дано,....". На думи сме се наслушали, на дела сме се нагледали, но живота ни не става по-хубав. От цялата реч внимание заслужава една част, в която г-н Президента не говори за работата, която е свършил или не е свършил, а за фактическата обстановка в страната.

 "Уважаеми дами и господа, България е в критичен момент от своето развитие. Председателството на Съвета на Европейския съюз започна амбициозно и Президентството дава своя активен принос в него. Но председателството не суспендира демокрацията и не отменя дебата. Председателството не е алиби за бездействие по болните за българина теми. Макроикономическите показатели са добри, но те не могат да скрият други тревожни статистики. Нивото на чуждестранните инвестиции е крайно ниско. Продължава обезлюдяването на обширни райони от страната, а демографските показатели са катастрофални.

 На този фон често прокламираната стабилност звучи като тържествен марш на място. Парламентарната република атрофира. Парламентът все повече се превръща в нотариат, който само официализира решенията на правителството. Партократските механизми убиват свободната воля на депутатите. Доверието в Народното събрание е критично ниско. Споделям го с много болка и тревога, защото това е най-висшият политически орган в държавата. И когато той отслабва, отслабват и всички останали институции.

 Корупцията и несправедливостта деморализират цялото общество. На третото десетилетие от промените е под въпрос едно фундаментално демократично право – свободата на словото."

 Тези думи на Президента описват част от фактическата обстановка, с която всички сме наясно. За нас леко е обнадеждаващ факта, че и г-н Радев я споделя. Друг е въпроса дали ще има желанието, куража и средствата да я подобри.