Опасните нашественици
"Опасните" или тези които са малко по различни от нас българите, отдавна са използвани като инструмент от правителството, за манипулация на мнението, отвличане на вниманието и настройка на населението в дадена посока угодна на управляващите.
Отдавна сме свидетели на епизодични настройки против турските или циганските общества в България. Непрекъснато се всява страх от ислямизация, от апетити на Турция към части от Южна България, от турско влияние, от радикален ислям.
Проблема с циганските малцинства също е инструмент, който се използва умело от властта при нужда. Разгласяват се случаи на ограбени и бити хора, на масово неподчинение и бунтове на роми, на различни техни нарушения и др. подобни.
Нормално е ако има някакакъв проблем свързан с престъпна дейност, независимо кой и какъв е извършителя, този проблем да се реши от правителството, защото за това му плащаме всички български граждани, независимо от нашия пол, цвят или вероизповедание. Не е нормално проблемите на управляващите да се поднасят на обществото под определена форма, целяща да насочи мнението на хората в дадена посока. Не е нормално в една съвременна и демократична страна обществото да се дели по раса, вероизповедание или други признаци, но в България е ежедневие.
Много истерично преди време се разтръбяваше за опасността от бежанците. Обществеността се настройваше през медиите колко опасни са те, как ще застрашат "подредения, охолен живот" и "добруването" на нас българите. Стигна се дотам да се организират български групи, които неправомерно да задържат бежанци на границата (сякаш властите ги няма) и други, които гонят деца на бежанци от училище. Не знам това падение как би могло да се нарече, манипулация, глупост, безчовечност, грях...или нещо друго много по-страшно.
Каква заплаха са тези хора дошли от толкова далече само с дрехите на гърба си, затворени в инпровизирани бежански лагери, живеещи в окаяно състояние, но охранявани строго. Една малка част от различни хора, които дори не искат да остават в България, предварително бяха "осъдени" и "заклети" като престъпници и врагове. Е поне беше временно, вече не се говори толкова разпалено за тях, засега са забравени, поне докато не трябва да се отвлече внимението на хората от нещо съществено, от някоя истинска заплаха за обществото.
На фона на цялата тази картина възниква друг въпрос. Защо след като толкова си браним българското и сме болезнено чувствителни към чужденците на българска територия, няма истерия около руските заселници, окупирали нашето Черноморие.
Според данни на генералното консулство на Руската федерация руски граждани притежават около 500 000 имота в Източна България. Временно или постоянно пребиваващи има в областите Варна, Добрич, Шумен, Бургас, Ямбол и Сливен. По неофициални данни постоянно пребиваващите руснаци през 2015г. са били около 400 000.
Това е доста сериозна цифра, която предполага нова етническа група, обособена изцяло в източна България. Защо никой не повдига въпраса за бъдещето на тези заселници? Повечето от тези руснаци може би са вече с двойно гражданство, следователно могат да се ползват с всичките права на един българин. Възможно е след време да поискат собствена партия и парламентарно представяне. Да не забравяме, че преди време Путин анексира Крим. Защо този факт не ни притеснява? Не само това. България възнамерява да повдигне въпроса за сваляне на санкциите на Русия по време на своето европредседателство. Санкциите, наложени заради присвояването на Крим.
Как да си обясним факта, че непрекъснато ни плашат с българите-мюсюлмани, с българите-роми, с които живеем от векове без проблеми. Плашат ни с пристигналите около 2000 бежанци в окаяно състояние, всички те са уж някаква заплаха за България, но за 400 000 руснака и 500 000 български имоти, които притежават не се говори нищо лошо.
Може би е свързано с нашия червен "елит", създаден след 1944 г., който обслужва и до днес руските интереси. Може би официално отказаната 16-та република на СССР, неофициално е осъществена. Как по друг начин да си обясним истерията към чужденците на наша територия и мълчанието и търпимостта спрямо руските нашественици?
Иван Даскалов