Сянката България

България - някога велика, богата, значима. Някога държава със силни български владетели, силно и обединено общество. Държава 
със силен закон, войска, традиции и вяра. Държава със смели, свободни и будни хора. България, която е оцелявала винаги. Губила е земи, губила е независимост, губила е войни, губила е богатството си, но никога не е губила народа си, никога не е била обезкървявана. Никога българският народ не е бил избиван и изтезаван в мирно време, никога преди окупацията на Русия през 1944г. Никога българите не са били принуждавани да емигрират от земите си и да търсят спасение в чужди земи като черноработници. Никога досега.

 В повратната за България 1944 г. започва заличаването на свободния дух на българите. Първият етап на пречупването, на обезличаването, на страха. Царство България е окупирано от Червената армия. Подръжниците на комунистите в България са едва 5% и за налагането и задържането на тяхната власт е необходимо да се вземат крайни мерки. Стартира вълна на насилие. Масови беззакония  и убийства, които постепенно са поставени под контрол от властите със създаването на т.нар. "Народен съд" в края на 1944 г. Според различни оценки броят на убитите през този период е между 20 хил. и 40 хил. души.
 
 Избит е целият елит и царския двор. Убити са тримата регенти, всички министри от двата кабинета на Богдан Филов, министрите от кабинета на Добри Божилов, половината министри от кабинета на Иван Багрянов, трима Министър председатели; 67 души народни представители от ХХV-то Общо Народно Събрание. На подсъдимата скамейка е поставен дори духът на Цар Борис ІІІ, за да бъде развенчан като "народен цар” и да бъде изтъкнат като главен виновник за страданията на народа. Убити са всички от висшия военен съвет, целия генерален щаб – около 47 души генерали, полковници и др.; разстрелян е  целия апарат на полиция: всички директори на полицията, всички Областни и Околийски полицейски началници, коменданти и Околийски управители, всички групови полицейски началници и цялата политическа полиция в страната, с малки изключения; разстреляни са всички малки и големи офицери, които не се убити на фронта; убити са, депутати, журналисти, банкери, кметове, свещеници, земевладелци, учители и всички за които се е смятало, че са "озлобени врагове по места", "бандити", "предатели" и т.н.
 
 Избити са всички, които биха могли да се противопоставят на руските завоеватели и комунистическия режим. Следва създаването на концентрационни лагери. След т. нар. "кастриране" на върховете, остава проблема с техните семейства. Много от тях са интернирани в бедни провинциални села и градове, смазани психически, оставени без работа, без имущество, сочени са с пръст като близки на "врагове на народа" и така са останали до смъртта си. Други са внедрявани в лагерите и много от тях не са излизали живи.
 
 България е лишена от своята интелигенция, от своя суверенитет. Властта преминава в ръцете на руски агенти като Георги Димитров, Трайчо Костов, Васил Коларов, Вълко Червенков и др., така наречените "активни борци против фашизма и капитализма". Тези "борци" в по-голямата си част са неуки и неграмотни, но изпълнителни и верни на руските интереси и новата власт. 

 Създава се и репресивният орган на БКП "Държавна сигурност" - чрез него се организират т. нар. активни мероприятия – насилствени действия, включително въдворяване и изселване, необосновани арести на стотици хора, чиято вина впоследствие не е доказана, безцелни разпити, потискане, пребиване до смърт, подлудяване и др. Много от тези действия извършвани в нарушение на гражданските права и свободи остават скрити от обществеността, или се представя тяхна изкривена версия с помощта на средствата на пропагандата, чиято цел е гарантиране властта на Българската комунистическа партия и защита интересите на свързания с партията т. нар. червен елит.

 Историята продължава с управлението на този червен елит. България се "строи" и развива по образ и подобие на СССР. В един момент дори "другарите" решават да я направят 16-та червена република. Официално това не се приема, но на практика неофициално се осъществява.

 Следват промяната и новото време, нови партии, нови имена, нови репресивни органи - "мутрите", "олигарсите", "червените бизнесмени" "ДАНС", нова пропаганда. Влизаме в нови съюзи НАТО, Европа. 
 
 На фона на всички новости обаче има нещо, което не се променя. "Червеният елит" остава в управлението на България. Няма избити, няма осъдени, няма нов народен съд за зверствата и предателствата по време на тоталитаризма. Хората са страдали достатъчно и не искат пак кръвопролитията от и след 1944 година.
 
 Активните борци против фашизма и капитализма са пуснали дълбоки корени във властта. Вече управляват техните деца и внуци, които за разлика от тях са грамотни, някои дори са получили образование в западни университети. Няма лошо, никой не ги съди заради зверствата на техните родители.
 Трагедията е обаче, че отроците на "активните борци", на служителите на ДС, на висшите членове на ЦК на БКП, не само носят морала на своите родители, но и са го надскочили. 
 
 Каква е фактическата обстановка в България днес:

-Според "Гардиън" последният доклад на ЦИД за корупцията в страната, "обрисува унищожителна картина на корумпираност от върховете до низините на обществото". Повече от 20%, или 1.3 милиона пълнолетни българи, са участвали в някаква корупционна операция като са плащали или приемали подкуп, но приключилите дела за корупция през 2015г. са едва 72.

-България се нарежда сред първите 20 страни в света с най-голям проблем с организираната престъпност. Нашата страна получава индекс 3.7 от 7 по показател "организирана престъпност" според доклада на Световния икономически форум за 2017г. Това нарежда страната ни по показател престъпност много близо до страни като Ел Салвадор, Хондурас с 2.4, Венецуела с 2.5, Мексико с 2.6, Гватемала с 2.7, Ямайка с 2.9 и Колумбия с 2.9. Все страни с дълга история на бедност и размирици. 

- България е най-бедната страна в Европа. Според европейската статистическа служба, България се оказва една от малкото държави-членки на ЕС, където ситуацията с недоимъка отбелязва влошаване - през 2014 г. хората в тежко материално положение са били малко над 33% от населението, докато през 2015-а броят им вече надхвърля 34%. Според европейската статистическа служба, хора в „тежко материално положение“ са онези, които не са в състояние да си платят сметките, да се отопляват редовно, да консумират месо или риба поне през ден, да излизат в отпуск най-малко за седмица годишно, да ползват автомобил, телевизор и телефон.

- През 2014г. коефициентът на смъртността в България е бил най-високият в ЕС (15.1 промила, или около 109 000 души). Според председателя на НСИ причините за това са големият дял на възрастно население, както и фактори като състоянието на здравната система и нивото на бедност.

-Емиграцията на българи също расте. Броят на българските граждани в чужбина по преценка на дипломатическите ни представителства за 2011 г. е над 2 милион. Ако взвмем под внимание факта, че много българи не са постоянно пребиваващи и често не се регистрират в страните, в които се намират, следва да заключим, че броят им е много над 2 милиона.

-"България е сред последните страни по коефициент на естествен прираст в света. Според данни на НСИ през 2014 година естественият прираст в страната е отрицателен: - 41 367 души, с коефициент на естествен прираст -5.7 ‰." - Уикипедия

-"Хората в трудоспособна възраст са 61.1%, а дeлът на тези над трудоспособна възраст е близо една четвърт от всички (24.1%). Тенденцията на застаряване ще се задълбочава и през следващите години." - Прогноза от Националния статистически институт (НСИ). 
В дългосрочен план това означава, че все по-малко работещи ще финансират издръжката на все по-голям брой възрастни хора, което ще увеличава проблемите пред здравната и пенсионната система, както и пред цялостното икономическо развитие на България.

 Списъкът е дълъг. За българите тези статистики не са нужни, те са за пред света и за това как другите виждат България и какво място и определят. За българите живота е борба на оцеляване. Работещите получават заплати, които много често не достигат, за да си платят консумативите. За да оцелеят от заплата до заплата хората се лишават от някои основни храни, обличат се от магазини "дрехи втора употреба"(затова и този вид търговия е процъвтяващ в България), продават имущество или взимат заеми. Пенсионерите са още по-зле. Пенсиите им не достигат за битовите им нужди, а те трябва да си купуват и животоподдържащи лекарства. 

 По улиците в столитацата бродят все повече просещи, бездомни и гладни хора, бездомни кучета и котки. Кофите за боклук не достигат за всички. Не по различно е и в провинциалните градове, макар, че бездомните и гладни хора там рядко просят по улиците, но за сметка на това броят на бедстващите животни расте.

 Има малък процент хора на които заплатите им са достатъчни, за да оцелеят. Работят за олигарси, приближени са до политици или големи фирми в сивия сектор, които дават малко по-голямо възнаграждение (но не достатъчно за труда на хората). Има и малък процент с малък бизнес, които са принудени да мамят държавата с липса на приходи, за да имат печалба. Има много семейства, на които един или повече членове са принудени да работят в чужбина, за да поддържат домакинствата си в България. Всички тези хора може да се каже, че формират нещо като средна класа в страната, но те също като останалите дишат опасния за здравето въздух (официално потвърдено с одит на Сметната палата от 2018г.). Купуват храни които по-скоро са отрови ("около 60-80% от храните в магазините не отговарят на нормите за безопасност и качество"). Непрекъснато са под стрес, от това да не загубят работата или малкия си бизнес, да не оберат тях или дома им, да не станат случайна жертва на зачестилите напоследък убийства, да не се разболеят защото няма надеждно медицинско обслужване, даже и ако си платят за такова.

 Освен въздуха и храните, доста окаяна e и инфраструктурата на България - повечето главни пътища и улици са осеяни с дупки и неравности. Тротуарите са разбити и когато вървиш трябва да си гледаш в краката. Осветлението е доста пестеливо и като цяло вечерите в цялата страна са тъмни и опасни. Неподдържаните и рушащи се сгради често стават причина за инциденти. Пустеещите земи са навсякъде. 

 Така се живее днес в България. Обикновения български данъкоплатец е един бедстващ, оцеляващ, странстващ човек, подложен на ежедневен стрес, угнетен, обезоръжен и пречупен.  

 Виж "елита" на България, наследниците на онези убийци, които преди 74 години избиха българския цвят и осакатиха българската държава, живеят друг живот. Те управляват страната, бизнеса и разпределят благата. Все още обслужват и защитават интересите на Русия, както едно време, повечето наметнали мантията на "демокрацията". Все още България е зависима енергиино от Русия и плаща най-скъпо за тяхната газ в цяла Европа. Все още плащаме прескъпо за поддръжка на ненужните мигове, които правят авиацията ни безполезна, все още разчитаме на руски инвестиции защото няма как да получим други в тази токсична руско-българска бизнес атмосфера. 

 Новите събития и съюзи отвориха границите, така, че недоволните могат свободно да напуснат. Всички облаги идващи от Европейския съюз отиват в джоба и фирмите на българския "елит"- този същия формиран през не толкова далечната 1944г. А за "просперитета" на своите топящи се поданици "елита" взима високолихвени заеми, които пак този народ трябва да връща. Как и дали това ще бъде посилно е друга тема. 

 Това е останало от онази далечна и силна България, преди окупацията от червената чума. Една сянка, която избледнява с всеки изминал ден. А ние сме последните българи, които пишат своята история, надявайки се все пак нещо да се промени. 

                                                                                                                                                                                                                   Иван Даскалов