И червените бизнесмени са смъртни

Тази нощ е починал "големия български бизнесмен" Стефан Шарлопов. Голям е защото забогатява едва 30 годишен.

Започва да се занимава с частен бизнес още през 1989 г. Създава компания "Роял Фуудс"  за кроасани и сладкиши в Елин Пелин. Става мажоритарен собственик на фирма за бутилиране на минерална вода "Девин". След това започва да се занимава активно със строителство и туризъм. Един от проектите му е построяването на комплекс "Созополис", замислен като реплика на стария град Созопол.

Друг проект е хотелска верига "Шарлопов хотелс" в Германия, който стартира с възстановяването на хотел “Палменвалд Шварцвалдхоф". Лично премиерът Борисов пристига в немския град Фройденщад, за да открие този първи български четиризвезден хотел в чужбина, дело на "бизнесмена".

Лицето Шарлопов е роден през 1962 г. в Бургас. Завършва руска гимназия в родния си град и българска филология в университета „Св. св. Кирил и Методий“ във Велико Търново. По време на комунизма до 1989г.(също като баща си) работи като журналист в "Новини", "Кооперативно село" и "9 септември".

От биографията му е видно, че е всестранно развита личност и успява във всяко свое начинание. Започва като журналист, после развива бизнес с кроасани, минава през минералната вода и стига до апогей в строителния бранш. Всичко е възходящо и печелившо, а вълшебната думичка за успеха се крие най-вероятно в три букви - БКП и обичайната последователност - дядо активен борец, баща доносник на ДС, син милионер.

Но за мъртвите или хубаво или нищо. Шарлопов говори сам за себе си в малък откъс от интервю за "elle"/ март 2016г./:

"....

-Твърди се, че сега никой не може да започне бизнес, защото навсякъде било корупция. Или е въпрос на мързел?

-Мързи го народа, а има бизнес в България за целия китайски народ. Как се получава така, че има кадрови проблем? Как може да се обясни наличие на безработица и липса на кадри? По този начин. Това показва черта от народопсихологията на българина – класически мързел. Не всеки може да стане предприемач, но няма как да не си намериш работа. С работа е пълно.

-Някои ще ви кажат, че не е така или че няма да работят за 500 лева.

-А за колко ще работиш? А какво можеш? Ти ако можеш много, започни с 500 лв. пък утре ще ти дадат 1000, други ден още повече. Но покажи какво можеш. Ако мислиш, че 500 лева лесно се изкарват... това са 15 лева на ден. Собственикът се събужда с 15 лева назад. Ми, ако ти по цял ден седиш крак връзка крак, какво правим? Къде е продуктът, който правиш, добавената стойност къде е? Собственикът от какво ще ти плаща – от джоба си, за да стоиш ти, не. Това няма да стане. Четох за някаква жена, която е започнала да гледа ягоди и малини и от 40 дкр. в момента гледа 520 дкр. Знаеш ли колко е това? Значи може. Ама не може само кафенето, цигарата, крак връз крак и Бентли-то с газова уредба. Виждал съм такова нещо, щях да припадна.

Има ли нещо лошо да си фермер – колко млади хора започват този бизнес? Получаваш субсидия и продукцията ти се търси.

-Хората не искат да рискуват.

-Ми да работят за 500 лева тогава.

-Те и това не искат.

-Ми да емигрират тогава. И като отидеш там, какво ще свършиш – цял живот ще бъдеш втора ръка. Пожелавам успех на всеки. Но в оня свят няма шест-пет, няма мама и тати. Отиваш, хваща те системата и бачкаш. Еми, ако бачкаш в България така, няма ли да си по-добре. Ама там получаваш X пари, ама какъв ти е разходът. Явно това са неща, които трябва да ги преживеем. Ние имаме една прекрасна дадена от Бога страна. Не казвам държава, тя трябва да се докаже. Но тук всичко започна по един по-особен модел, олигархичен модел. И това не го състави ти, не го съставих и аз, а тогавашните политици. ОК, и това ще го изживеем. Вашето поколение не е това, което сме ние – малко по-обременени от времето на комунизма. Тези 25 г. видях всякакви метаморфози и ги преживяхме. Сега оттук нататък какво правим – инвестираме в младите и даваме акъл, защото ние имаме. Откъде го имаме – не от Кеймбридж, а от улицата, която е най-добрият университет. Тук, ако дойде един германец, той не може да преживее 10% от това, което съм преживял аз. Иначе ще е умрял, или ще се е обесил. Това ни вдига имунитета, оцеляваме.

Чужденците не могат да вземат решение, нали ги виждам в Германия, коне с капаци. Той извън това, което му пише в длъжностната характеристика, не прави. Ако ще да се запали хотелът, той понеже няма това нещо в характеристиката, няма да пипне нищо. Какво е това – ред, който на мен не ми харесва. Аз си харесвам моя хаос. Затова и две седмици като съм в чужбина, на 16-ия ден ме стяга вратът и искам да се прибирам в моята си страна. Умирам от кеф. Затова българите трябва да се образоват и да се хващат да бачкат – никой не ги чака вънка с хляб и сол, с директорско кресло и с 10 000 евро заплата, докато ти само пушиш цигари и пиеш кафе. Няма такъв филм. Искаме социална държава – каква държава без бизнес, откъде ще дойдат тези пари? На кредит? Нали после ще трябва да го връщаме...".