Днес почитаме паметта на жертвите на комунизма

На днешният ден почитаме паметта на невинните българи, станали жертва на комунистическия режим. Днес трябва да си спомним за ужаса и терора преживян от нашите сънародници. Трябва да се постараем този момент от нашата история никога да не бъде забравен или омаловажаван, за да знаят поколенията след нас от какво да се пазят.

След Втората световна война, България е окупирана от руската армия. В страната ни поддръжниците на комунизма са били едва 5% от населението, но с помощта на руските окупатори, властта преминава в техни ръце. За да наложат и задържат тази власт те налагат крайни мерки, които включват избиване на целия елит на страната. В България няма точна статистика на жертвите. Повечето изследователи и историци приемат, че през първите няколко месеца след 9 септември са избити без съд около 30 000 души. В един момент правителството решава тези убийства да се узаконят и създават т.н. "народен съд".

За да добие читателя по ясна представа публикуваме разсекретен доклад до партията (БКП), на определения тогава като главен "народен обвинител” Георги Петров. В този доклад той казва, че смъртните присъди изглеждат сравнително малко и незадоволително, но ако се надникне в съдържанието им нещата са различни.

"И, наистина, кои лица разстреляхме? - пише той в доклада си и дава отговор:

Ами това са: тримата регенти, между които един княз от Сакс-Кобурготската династия, която е донесла толкова злини на Родината и народа ни; поставихме на подсъдимата скамейка духът на "О Боже почиващия Цар Борис ІІІ”, за да го развенчаем като "народен цар” и за да го изтъкнем като главен виновник за страданията на нашия народ; разстреляхме всички министри на три фашистки кабинета – два на Богдан Филов и този на Добри Божилов, и половината министри на кабинета на Иван Багрянов – всичко 33-ма министри, между които трима Министър председатели; разстреляхме почти цялата престъпна дворцова камарила; 67 души народни представители от фашисткото ХХV-то Общо Народно Събрание.”

"Но само това ли?” – възкликва в доклада си реторично "народният” обвинител и продължава:

"Не, ний разстреляхме тоже целият висш военен съвет, целия генерален щаб – около 47 души генерали, полковници и др. ...разстреляхме целият апарат на кървавата фашистка полиция: всички директори на полицията, всички Областни и Околийски полицейски началници, коменданти и Околийски управители, всички групови полицейски началници и цялата политическа полиция в страната, с малки изключения; разстреляхме всички малки и големи офицери, които не можаха да се укрият на фронта и всички озлобени врагове по места, бандити и предатели и пр. и пр.

Имаме едно почти пълно кастриране на върховете на кървавия фашистки апарат в нашата страна.

Всичко това преценено обективно ни извежда към твърдото заключение, че Народния Съд изпълни достойно възложената му задача, в общи линии – както вече изтъкнах по-горе.”

Това е началото. Избити са всички, които биха могли да се противопоставят на руските завоеватели и комунистическия режим.

След т. нар. "кастриране" на върховете, комунистите се заемат със семействата на убитите. Много от тях са интернирани в бедни провинциални села и градове, смазани психически, оставени без работа, без имущество, сочени са с пръст като близки на "врагове на народа" и така са останали до смъртта си. Други са внедрявани в концентрационни лагери и много от тях не са излизали живи.

Това е най-тъмния, най-жестокия, най-мъчителния период в историята ни. Период, в който българи избиват българи в угодничество на окупиралата ни Русия. Нека днес сведем глави пред този абсурд, нека помислим и се помолим. Нека никога повече не допускаме такъв сценарий в историята си под никаква форма.

Бог да прости жертвите и техните екзекутори! Бог да пази България!