Днес отбелязваме 133 години от Съединението на България

Преди 133 години на 6 септември Източна Румелия се отцепва от Османската империя и се обединява с Княжество България противно на решенията на Великите сили.

Днес сме горди с онези българи от миналото, които са се изправили сами пред проблемите и препятствията и разпокъсаната на парчета от Берлинския конгрес малка България застава пред всички, за да оспорва своето право. 

Въпреки риска, който би донесъл тежки последствия на родината ни и недоволството на великите сили, след народни бунтове в Панагюрище, Пазарджик, Голямо Конаре и други южнобългарски селища, координирани от Българския таен централен революционен комитет, в резултат на военен преврат, оглавен от майор Данаил Николаев, османският губернатор в Пловдив Гаврил Кръстевич е свален от власт и заменен от администрация, назначена от българския княз Александър I.

С изключение на няколко изолирани произшествия, Съединението е осъществено без кръвопролития.

Трябва да сме горди с духа и смелостта на предците си. Трябва да помним, че в този труден момент руският цар Александър III отказва да подкрепи българската дипломация, Русия твърдо показва недоволството си спрямо българите и изтегля генералите си от българската държава. 

След Съединението България е заплашена с война едновременно от Османската империя, която иска да възстанови правата си над Източна Румелия, и Сърбия, която настоява за териториални компенсации. Нежелаейки конфликт, в който могат да бъдат въвлечени, Великите сили сдържат турската интервенция, но в същото време изискват от княз Александър да изтегли войските си от Румелия.

В подкрепа на Батенберг действа Великобритания, която се надява чрез него да елиминира руското влияние в България. На провелата се в края на октомври конференция в Цариград британският представител Уилям Уайт и френският му колега възпрепятстват изпращането на турски комисар, подкрепено от посланиците на останалите сили.

Безрезултатността на посланическата конференция провокира сръбския крал Милан. С подкрепата на Австро-Унгария, в началото на ноември той хвърля войските си срещу България. Последвалата Сръбско-българска война е решена с битката при Сливница. След победата на българите и Букурещкия мирен договор въпросът за разделяне на България повече не е поставен.

Съединението получава дипломатическо и международно признание с българо-турската спогодба от 20 януари и Топханенския акт на Великите сили от 24 март 1886 г. 

Със Съединението и успешната му защита българите постигат първия етап от националното си обединение и ревизията на Берлинския договор.

В краткосрочен план Съединението и провокираната от него война със Сърбия водят до финансова и вътрешнополитическа дестабилизация на Княжеството, съпроводена с увеличаване на данъчното бреме и трайна, независимо от постигнатите през януари и февруари 1886 г. договорености, заплаха от сръбска и османска страна. Външнополитическата несигурност се допълва от отношението на Русия, която не одобрява начина, по който е постигнато обединението с Източна Румелия, и чрез привържениците си сред политическите сили и в армията се противопоставя на княз Александър Батенберг в момент, когато престижът му сред националистите е най-висок. Борбите между русофили и русофоби ескалират с Деветоавгустовския преврат, последван от абдикация на Батенберг и скъсване на българо-руските отношения през есента на 1886 г.

Честит празник българи! Помнете своята история!