"Колко дълго България ще гледа едновременно на Изток и на Запад?"

Председател на парижкия Център за изучаване и изследване на политически решения (Cerap) Никола Тензе коментира за брюкселското онлайн издание "EUobserver" темата "Колко дълго България ще гледа едновременно на Изток и на Запад?".

В статията той пише за лошата правораздавателна система в  България, за корупцията, за влиянието на чуждестранни сили във външната политика на страната, за зависимите медии и как това се превръща в основен проблем, който блокира хората да не протестират както в Румъния.

Тензе обяснява как страната е превърнала в свой навик демонстрирането на достатъчно напредък пред ЕК, за да избягва санкции и критики, които се налагат на други проблемни членове като Полша и Унгария.

"Но въпреки това България все още е под специален надзор от Брюксел 11 години след влизането ѝ в ЕС и за това си има основателни причини", пише той.

Освен това според него управляващите на България са отговорни за непоследователната външна политика, която водят и трудното съобразяване с фундаментални принципи на ЕС.

Относно кандидатурата ни за еврозоната автора също е критичен. Той определя интегрирането като "неприемливо висок риск" поради липсата на прозрачност в страната, масовата корупция и крехкият банков сектор, като дава пример с рухналата през 2014 г. четвъртата по големина банка на България - КТБ.

Тензе пише за проблемите в българската икономика и изброява факти като "най-бедната в ЕС като БВП на глава от населението, но и най-корумпираната", "правораздаването е далеч от независимост и е неефективно в преследването на корумпирани официални лица", "корупцията е дълбоко вкоренена в българското общество - всеки пети пълнолетен българин казва, че е бил участник в корупционно плащане". Липсата на контрол, провалящо се правосъдие и корупцията пречат на растежа на страната и отблъскват чуждестранните инвеститори, казва още авторът.

Французинът предупреждава, че управляващите в България много скоро може да изгубят добронамереното отношение на западните държави заради двойнствената политика, която водят "търсят интегриране в Европа, докато ухажват Москва и Пекин; твърдят, че работят за постигане целите на ЕС, но поставят на първо място собствените си интереси".

Като пример за това, че София прави завой към Москва и Пекин автора посочва опитите да бъдат реализирни доста спорни енергийни проекти с Русия и Китай и търси помощта на Москва за рестартиране на ядрената централа "Белене", заплашвайки европейската енергийна сигурност, точно когато други страни членки се освобождават от зависимостта си от Москва". Друг пример е ревизирането на споразуменията със западни компании като AES ш ContourGlobal, "произвеждащи 20% от електроенергията на България на цени, които са само частица от това, което би струвала АЕЦ "Белене".

"Чуждестранни инвеститори говорят за враждебна към бизнеса среда като мотив да напуснат българския енергиен пазар. Последнитя пример е чешката CEZ. България няма прозрачен енергиен регулатор като тези в други страни от ЕС и това хвърля сянка върху способността му да поддържа свободен и честен енергиен пазар".

Алчносттна на политиците в България не позволява чужди държави да се месят в стратегически сектори като енергетиката, но проблема според Тензе е в това, че в страната няма по-силни институции, които да балансира това влияние.

"Бойко Борисов се представя в българската политика като кандидатът, най-малко омърсен от растящото руско влияние и внимателно избягва ходове, които биха отчуждили останалите 27 членове на ЕС. В същото време, той направи множество отстъпки пред Москва - той лично се извини на Путин и пое отговорност за провала на проекта "Южен поток" и помага на Москва да планира алтернативи, а и скъса с европейските съюзници, отказвайки да изтегли дипломати от Москва след отравянето на бившия шпионин Сергей Скрипал. Колко дълго ЕС ще позволи на България да балансира по това тъничко въже?", продължава той.

Въпреки критичното отношение, Тензе смята, че е късмет, както за България така и за останалите страни в ЕС - че все пак тя е член на съюза. Той смята, че извън блока България не би постигнала никакъв напредък и би представлявала по-голяма заплаха за сигурността на страните от съюза.