Как ще ги стигнем американците?

Напоследък все по осезаемо усещаме, че нещо в живота ни не е наред. Нещо не е наред с обществото ни, с политиците ни, с държавата ни, нещо не е наред с нас самите. Отдалечили ли сме се много от свободата, от демокрацията, от човечността? Къде сме?

Някъде в Америка

Граждански сдружения в САЩ са завели дело срещу Доналд Тръмп и членове на неговата администрация. Поводът е нечовешкото отношение към повече от хиляда нелегални имигранти в Калифорния. Жалбата е подадена срещу президента Тръмп, министъра на вътрешната сигурност Кирстен Нилсен, министъра на правосъдието Джеф Сешънс и служители на гранична полиция и други държавни институции.

В жалбата на различни организации като Американски съюз за граждански свободи и Бюрото за правни свободи на затворници в Калифорния се казва, че от началото на месец юни във федерелни центрове се държат хора, на които са нарушени конституционните права. В текста се твърди, че мигрантите в Калифорния са подложени на сурови условия, които могат да се опишат като нечовешки. Хората са заключвани през по-голямата част от деня и нощта и не получават медицински услуги, хранят се с лоша храна.

На база на тези обвинения в Конгреса са разпитани и изслушани редица служители на администрацията на САЩ, включително един от началниците на граничната полиция.

В края на юни седемнадесет от щатите на САЩ са подали жалба срещу администрацията на Тръмп заради "жестокото и незаконно“ разпадане на мигрантски семейства.

Даден е старт на делото.

В България

По сведения на чужди правозащитници и хуманитарни организации, в България бежанците живеят при условия под екзистенциалния минимум и сред ксенофобия, надигнала се вследствие безотговорни изказвания на политици националисти и публикации на повечето медии в страната. Хората са настанявани в изоставени сгради при много лоши условия. Тоалетните са мръсни и запушени, топлата вода не стига, няма достъп до лекарска помощ, а бърза помощ преглежда само бременни жени и малки деца. Липсва отопление, помещенията са зарити с боклуци, останал в необитаваните сгради още преди настаняването на бежанците. Няма котлони, нито уреди за претопляне на храната, а самата тя е недостатъчна.

В България на никой не му пука как живеят тези хора, всички сме заети със собственото си оцеляване, дори не ги искаме сред нас, всеки да се оправя със собствените си проблеми, в собствената си страна (нищо, че все чакаме някой да ни помогне). До тук с човечността. Хората затворени в тези лагери нямат права, но на кой му пука, ние българите също нямаме. До тук с демокрацията. Ние българите сме се ограничили до собственото си оцеляване, враждебни сме, мнителни сме. До тук със свободата.

Това е България, много много далече от свободата, от демокрацията, от човечността. Нашето отношение към живота и хората определя нашия живот. Как ще ги стигнем? А искаме ли изобщо?