Кой ще надделее в Сирия, Турция или Русия?
Aмериканското списание The National Interest, публикува анализ на Майкъл Кофман, който работи в Центъра за военноморски анализи и е експерт по руската армия. В него американският експерт казва, че ако войските на Турция и Русия участват в бойни действия на територията на Сирия, то турската армия ще има предимство.
„Съотношението на силите в Сирия очевидно не е в полза на Русия“, казва Кофман и това се дължи на географското местоположение. На територията на Сирия, Русия има само една голяма военновъздушна база – Хмеймим, разположена в северозападната част на Сирия в близост до пристанищния град Латакия, и една военноморска база в Тартус. Поддръжката на обслужващия персонал в базите, както и на техниката и оборудването са силно зависима от доставките по море, тъй като Русия (за разлика от САЩ) не разполага с голяма военнотранспортна авиационна група, която да осигурява разположените в чужбина експедиционни сили.
„При този сценарий Русия има една въздушна база, тя не може да увеличи присъствието си. Има нужда от Босфора за снабдяване на войските и следователно нейните войски са в много уязвимо положение“, казва Кофман.
Русия не би рискувала и директен удар по Турция, тъй като НАТО ще бъде задължен да помогне на своя член, чиято национална територия е нападната, за разлика от кампанията на Турция в Сирия, където Алианса може да не се намесва, тъй като тази страна се намира извън зоната на Алианса.
Видно е, че нито Турция, нито Русия се стремят към военна конфронтация помежду си и в началото на март 2020 г. турският президент Реджеп Ердоган и руския президент Владимир Путин подписаха споразумение за примирие в Идлиб и създаване на коридор за сигурност по магистрала М4, където двете страни ще провеждат съвместни патрули.
„И двете страни се опитват да избегнат конфликт, но нито една от тях няма да приеме загубата на живот и ще предприеме определени мерки за възмездие“, казва още Кофман.
Според анализатора днешната ситуация в Сирия межу Турция и Русия напомня дните на Студената война, когато САЩ и Съветският съюз избягват директните сблъсъци и вместо това се бият с помощта на марионетки и техните протежета. Когато при въздушните удари на правителствените сили на Башар Асат загинаха 33 турски войници, Турция си отмъсти и свали три сирийски самолета, като освен това използва атака с бойни дронове.
Нито Москва, нито Анкара се нуждаят от директни военни действия, но и двете страни не могат да избегнат битка, казва Кофман. Той припомня, че двете страни имат сложни взаимоотношения и са воювали неведнъж в миналото. Но парадоксът в днешната ситуация е, че напрежението между тях се породи на фона на тяхното сближаване. До преди няколко години Турция беше южният бастион на НАТО, който се противопоставя на съветската експанзия, след което решава да закупи руски зенитни ракетни системи С-400, с което развали отношенията си със САЩ до степен администрацията на Тръмп да изхвърли Турция от програмата за изтребителите F-35.
Ясно е, че Турция няма да отстъпи от искането за буферна зона, която да разделя сирийските кюрди, които формираха свой регион и се отделиха от сирийската държава, и турските кюрди, които отдавна воюват с турските власти, стремящи се към независимост. Също така Турция би искала да види срива на режима на Башар Асад, който генерира милион бежанци на турска територия.
От друга страна Русия и Сирия са съюзници от 60-те години на миналия век и единствената чуждестранна военноморска база на Русия се намира в сирийския пристанищен град Тартус. Русия е решена да спре сирийските бунтовници, които бяха близо до свалянето на правителството. Въпросът е дали Турция и Русия наистина имат непримирими цели или целите им са просто различни и страните могат да се съгласят на взаимно удовлетворение.
„Има разбиране, че руските военни ще се намесят в боевете на страната на сирийския режим, ако неговата стабилност и оцеляване бъдат поставени под въпрос“, казва Кофман, но те няма да се намесят на страната на сирийските войски в Идлиб защото Русия не се нуждае от Идлиб.
Въпреки това анализаторите смятат, че в най-добрия случай всяко споразумение между Турция и Русия за прекратяване на огъня в Идлиб ще бъде временно. В крайна сметка руснаците ще подкрепят сирийското правителство, което се стреми да си върне тези територии, но в момента Русия протака и печели време.
Свързани статии
Избрани
dummy
dummy