Китай обезценява юана в отчаян опит да компенсира санкциите на САЩ

Юанът, китайската национална валута, се обезцени с близо 4% през август, за да достигне в понеделник минимума си за последните повече от 11 години. Това е  впечатляващ спад, който би могъл да изостри още повече напрежението в търговските отношения с Вашингтон.

Китайската валута се контролира строго от Пекин. Всекидневните отклонения на курса на юана спрямо долара се дирижират внимателно от централната банка, която определя всеки ден референтен курс, допускайки марж на отклонение от 2%, както нагоре, така и надолу.

Целта е да се поддържа балансът на валутните пазари в Китай, тъй като те още не са достигнали зрелостта си.

Само че Пекин започна умишлено да определя по-ниско равнище през последните седмици и очевидно спря да използва валутните си резерви в подкрепа на юана, а в същото време конфликтът с Вашингтон се изостри.

Според финансови анализатори по-слабият юан неутрализира донякъде ефекта на поскъпването заради митата, които президентът на САЩ Доналд Тръмп наложи. Целта му бе да окаже натиск върху Китай, който да промени нелоялните си търговските си практики. САЩ наложиха мита върху голям обем китайски продукти и това ги прави по-скъпи на американския пазар. По-слабият юан обаче понижава цените в долари на китайските стоки, а това неутрализира частично въздействието от повишението на митата. В началото на месеца Тръмп обвини Пекин, че превръща юана в търговско оръжие, след като китайската валута преодоля прага и падна под 7 юана за един долар. По думите му това е "манипулация", която може да предизвика нови ответни наказателни мерки.

Заиграването с юана обаче носи сериозни рискове за китайската икономика. По-слабият юан води до оскъпяване на вноса, което ще принуди Пекин да плаща повече за внасяния от него петрол. Икономическият растеж на Китай се забави през второто тримесечие на годината до 6.2% - най-ниското му равнище от най-малко 27 години.

Отчаяният опит на Пекин да се опита да неутрализира американските санкции е нож с две остриета и би могъл да доведе не само до сериозен спад на китайската икономика, но и да подкопае доверието на инвеститорите и да предизвика изтичане на капитали.