"Германският модел" поляризира еврозоната - в Германия растат приходиде, в други страни растат дълговете

Европейските лидери празнуват края на кризисната програма на свръхзадлъжняла Гърция. След няколко години дълбока рецесия и три спасителни програми Атина вчера официално напусна опеката на кредиторите си - еврозоната и Международния валутен фонд (МВФ) - и отново започва да се финансира сама на пазарите.

"Добрата новина" обаче реално изглежда като отложена "лоша новина", както за ЕС така и за Гърция. Атина остава с колосалния си дълг възлизащ на 180 процента от БВП, които ще трябва да започне да погасява от 2032 година. На практика Гърция е разрушена икономически и няма шанс да избегне диктата на своите кредитори. А как ще се развива дотогава е трудно да се каже - както в политически, така и в икономически план.

За ЕС остава проблема с държавните дългове, както в Гърция така и в Италия, Португалия, Испания и Франция. Това е едната страна на проблема, другата е, че еврозоната се поляризира - дълговете на едни страни растат, докато на други намаляват. Така че вместо да видим сливане на "народите на Европа" в "по-тесен съюз", съюзът се разклонява в сегашния си формат на печеливши и губещи членове.

Социологът и идеолог на европейската интеграция Юрген Хабермас казва:

„Осезателното разочарование, че ЕС в сегашното си състояние няма капацитета да реагира на нарастващото социално неравенство вътре в държавите членки и между тях, е основната причина за политическата регресия".

Дисбалансът на властта е придружен от насочването на целия валутен съюз към неустойчив икономически модел: Всички страни членки трябва да следват германския модел, намаляване на заплатите, увеличаване на износа и свиване на държавните разходи.

Този модел даде резултат в кризисните години в Германия само защото другите страни от еврозоната не се придържаха към него, а на базата на заеми от Германия насърчаваха с вноса си германската икономика. Ако целия съюз се придържа към германския модел обаче това води до състезание към дъното и вкарва по-слабите страни в стагнация поради липсата на търсене.

В същото време германската държава получава над 100 млрд. долара заради спестяванията от лихвите вследствие на изтичането на капитали от средиземноморските страни и приходите от лихви от спешните заеми. А краят на тази погрешна тенденция не се вижда.

Според Хабермас, за да не бъде унищожен социалния модел на ЕС съюза трябва да бъде "снабден с умения и бюджетни ресурси за намеса срещу по-нататъшното раздалечаване на държавите членки". По този начин "икономически и политически най-силните членове биха могли да изкупят нарушеното обещание на общата валута за сближаване на икономическото развитие".

Президентът на Франция Еманюел Макрон също е на мнение, че липсата на демокрация и липсата на ефективен централен орган заплашват европейския проект. Според него много граждани са се отказали от европейското обединение "защото не са били чути". Ето защо „европейците трябва да имат смелостта да преоткрият пътя на демокрацията", и то "не с технократи", които уговарят договорите "тайно в задната стаичка".

Макрон е направил предложение за приемане на план, който включва бюджет за еврозоната в размер на „няколко процента от брутния вътрешен продукт", тоест част от текущия бюджет на ЕС, така че да може да се противодейства на бъдещи икономически кризи със собствени сили. "Освен това трябва да има европейски финансов министър и парламент на еврозоната - избрани от гражданите, за да генерират демократична отчетност", казава още Макрон, като по този начин той признава с революционна честност антидемократичния характер на досегашния еврорежим.

Неговият план обаче е бил решително отхвърлен от канцлерът Меркел и нейните социалдемократични сърегенти. На последната среща на върха на ЕС Меркел и нейните поддръжници заявиха, че управлението на кризи в еврозоната трябва да продължи да се осъществява от нелегираните технократи на ESM, които не се отчитат пред нито един парламент. Тоест – според Меркел в конструкцията на еврозоната всичко е наред. И не бива да се променя...

Виенският икономист Щефан Шулмайстер прогнозира, че „разпадането на паричния съюз всъщност ще доведе Европа до икономическа война", никой няма да спечели, всички заедно ще бъдат по-бедни и това ще „освободи ярост, която ще бъде насочена главно срещу Германия".