Има ли нещо общо конфликта в Нагорни Карабах с новия азербайджански газопровод?

Връзките на Азербайджан с Русия, вече обтегнати от конфликта в Нагорни Карабах, са изправени пред още едно изпитание - пускането по-късно тази година на газопровод, който е готов да затегне намалените продажби на газ на Москва за Европа и Турция, пише "Ройтерс".

Южният газов коридор на стойност 40 млрд. долара ще бъде усвоен от гигантското азербайджанско находище "Шах Дениз" II в Каспийско море и има подкрепата на Европейската комисия, тъй като се стреми да ограничи зависимостта на Европа от руската енергия.

Проектът има и подкрепата на Турция, която застана на страната на Баку в най-смъртоносните сражения от 90-те години на миналия век между Азербайджан и етническите арменски сили в района на Нагорни Карабах.

Сраженията обхванаха азерски градове в близост до Южния газов коридор, но Би Пи в Азербайджан, част от консорциум от компании, участващи в проекта, заяви пред "Ройтерс", че продължава напред, както е планирано. "Към момента всички наши бизнес операции в региона продължават да се извършват нормално и плановете ни остават непроменени," каза говорител на Би Пи.

Баку обяви днес, че започва съдебно производство заради ударите на Армения по експортната инфраструктура на страната в територия, откъдето минава Южнокавказката тръбоповодна магистрала - компонент на Южния газов коридор.

Руските амбиции за разширяване на капацитета към Европа обаче рискуват да бъдат осуетени от санкциите на САЩ. Според анализатори Москва има добри отношения с Армения и Азербайджан и прагматични отношения с Турция, която е преодоляла минали кризи и различни позиции по отношение на Сирия.

Конкуренцията за продажби на газ обаче е особено нежелана, тъй като руската икономика страда поради въздействието на пандемията от COVID-19 върху търсенето на нефт и газ. Знаково е решението на руския президент Владимир Путин да разговаря с азербайджанския си колега Илхам Алиев едва над 10 дни след началото на ескалацията, докато с арменския премиер Никол Пашинян е обсъдил кризата няколко пъти за броени дни.

Централната банка на Русия заяви, че износът на газ по стойност е спаднал до 11.44 млрд. долара през първата половина на тази година от 18.65 млрд. за съответния период на 2019 г. Монополистът в износа на газ планира да достави най-малко 170 млрд. куб. м в Европа през тази година спрямо 199 млрд. през 2019 г.

През първото полугодие износът на природен газ от "Газпром" за Европа, включително Турция, е спаднал с 18% до 78.94 млрд. куб. м. Само за Турция те са намалели с повече от 40%, до 4.7 млрд. куб. м.

Междувременно Азербайджан изпомпа почти 7 млрд. куб. м. през Турция през последните две години по съществуващия тръбопровод TANAP, част от Южния газов коридор. От напълно завършения Южен коридор, който се очаква да започне да функционира през последната част на тази година, Турция ще получава 6 млрд. куб. м азерски газ годишно, докато 10 млрд. куб. м са предвидени за Европа.

Дмитрий Маринченко, анализатор от "Фич", обяснява за "Ройтерс", че азерският газ едва ли ще замени всички продажби на "Газпром" в Европа, но представлява значителна заплаха.

"Въпреки това, с други фактори, най-вече увеличение на вноса на втечнен природен газ, започването на доставки на газ от Азербайджан води до усилване на съперничеството," цитира го агенцията. "Газпром" не отговаря на искане на "Ройтерс" за коментар.

Руският "Форбс" междувременно цитира Константин Симонов, генерален директор на Фонда за национална енергийна сигурност, с думите, че възможно последствие от конфликта с глобално значение би било нарушаането на транзита на газ през Турция, която иначе използва преноса на енергия като коз в диалога с ЕС.

Източник: Дневник