5 години след анексията икономиката на Крим е срината

Икономиката на Крим е в истински колапс 5 години след руската анексия. Наблюдава се срив във всички сектори, с изключение на военната сфера. Такъв извод може да се направи от данните, огласени от фондация „Мати Украина“. Основна причина за срива в икономиката са международните санкции - забранени са полетите до полуострова и влизането на кораби в морските му пристанища, вносът и износът на продукция и услуги, застраховки, лизинг, инвестиране, туризъм, кредитиране, каквито и да било контакти с предприятия.

Положението на малкия и среден бизнес е катастрофално - през 2013 г. в Крим са работили 15 500 частни предприятия и 116 хиляди предприемачи. През юли 2018 г. те са едва 1400 предприятия и 55 хиляди предприемачи.

В банковия сектор ситуацията е аналогична. Преди анексията в Крим е имало клонове на 67 банки. Сега там работят само 7, които освен това се намират под ударите на международни санкции. Всички украински банки са се изтеглили. 34 руски банки развиват дейност, като 24 от тях вече са изгубили лицензите си, 2 са фалирали, а 19 са в процес на фалит. 5 банки са спрели своята дейност по собствена инициатива заради санкциите, включително руската Сбербанк.

Транспортният сектор е буквално парализиран. През 10-те пристанища на Крим се извършва търговски обмен със Сирия, Турция, Северен Кипър, Ливан, Либия, Египет. За периода 2014-2017 г. под удара на международните санкции попаднаха 325 кораба под знамената на 33 държави. От 2017 г. Турция официално отказва да обслужва в пристанищата си кораби, които незаконно са посещавали Крим.

В гражданското въздухоплаване положението също е катастрофално. След забраната на Евроконтрол за полети до окупираната територия, всички полети до Крим от Русия се поемат от 40 руски авиокомпании. През 2017 година обаче те намаляват до 16, като 11 руски авиокомпании са фалирали. Особено зле на икономиката се отразява драстичният  отлив на туристи. рязко са намалели работните места във всички сфери, освен отбраната. Икономическият срив пък води до силна зависимост на Крим от федералния бюджет на Русия. Според някои анализатори досега Крим е струвал на Москва над 150 млрд. долара.

След анексията Русия експроприира държавните имоти на Украйна в Крим - иззети са 200 почивни бази, летища, пристанища, инфраструктура във водоснабдяването и енергетиката, железопътна инфраструктура, винарни изби, зърнохранилища. Конфискувани са аграрни предприятия, детската почивна база "Артек", корабостроителният завод "Море", Никитската ботаническа градина и др. Сега Москва се опитва да ускори разпродажбата на украинските имоти, за да компенсира в някаква степен огромните руски дотации за полуострова. Руският бизнес обаче не бърза да инвестира заради международните санкции.

За сметка на срива в икономиката Русия ускорено милитаризира полуострова. Днес там се намират 32 хиляди военни, преди 5 години са били 12 хиляди. Предвижда се към 2025 г. броят им да нарасне до 45 хиляди. Сега В Крим са разположени 16 ракетни системи, преди анексията не е имало такива, планира се към 2025 г. те да станат 50. Самолетите са 122, преди 5 г. са били 22, с тенденция броят им да нарасне до 150 през 2025 г.

С напускането на Договора за ракетите са среден и малък обсег Русия планира да разположи на полуострова ракети с ядрени бойни глави. Изграждат се и нови подводници, които да носят ядрено оръжие.

Милитаризацията на полуострова води до драстично намаляване на туризма в черноморския регион. Големите круизни компании избягват черноморските пристанища, включително българските, заради несигурната ситуация. Само два круизни кораба са посетили българските пристанища през 2017 година, докато през 2018 година не е имало нито едно. 2014-а е била последната силна година за круизния туризъм в Черно море, като тогава най-голямото българско пристанище Варна е било посетено от 36 круизни кораба с 30 000 туристи на борда. Преди анексирането на Крим от Русия през летните сезони е имало средно 25 посещения на круизни кораби