Почитаме паметта на невинните българи жертва на комунизма

Днес почитаме паметта на невинните българи, станали жертва на комунистическия режим. Трябва да помним този момент от нашата история и да се постараем той никога да не бъде забравен или омаловажаван, за да знаят поколенията след нас от какво да се пазят. Нека днес си спомним за ужаса и терора преживян от нашите сънародници. 

След Втората световна война, България е окупирана от руската армия. В страната ни поддръжниците на комунизма са били едва 5% от населението, но с помощта на руските окупатори, властта преминава в техни ръце. За да наложат и задържат тази власт те налагат крайни мерки, които включват избиване на целия елит на страната. В България няма точна статистика на жертвите. Повечето изследователи и историци приемат, че през първите няколко месеца след 9 септември са избити без съд около 30 000 души. В един момент правителството решава тези убийства да се узаконят и създават т.н. "народен съд".

За да добие читателя по ясна представа публикуваме разсекретен доклад до партията (БКП), на определения тогава като главен "народен обвинител” Георги Петров. В този доклад той казва, че смъртните присъди изглеждат сравнително малко и незадоволително, но ако се надникне в съдържанието им нещата са различни.

"И, наистина, кои лица разстреляхме? - пише той в доклада си и дава отговор:

Ами това са: тримата регенти, между които един княз от Сакс-Кобурготската династия, която е донесла толкова злини на Родината и народа ни; поставихме на подсъдимата скамейка духът на "О Боже почиващия Цар Борис ІІІ”, за да го развенчаем като "народен цар” и за да го изтъкнем като главен виновник за страданията на нашия народ; разстреляхме всички министри на три фашистки кабинета – два на Богдан Филов и този на Добри Божилов, и половината министри на кабинета на Иван Багрянов – всичко 33-ма министри, между които трима Министър председатели; разстреляхме почти цялата престъпна дворцова камарила; 67 души народни представители от фашисткото ХХV-то Общо Народно Събрание.”

"Но само това ли?” – възкликва в доклада си реторично "народният” обвинител и продължава:

"Не, ний разстреляхме тоже целият висш военен съвет, целия генерален щаб – около 47 души генерали, полковници и др. ...разстреляхме целият апарат на кървавата фашистка полиция: всички директори на полицията, всички Областни и Околийски полицейски началници, коменданти и Околийски управители, всички групови полицейски началници и цялата политическа полиция в страната, с малки изключения; разстреляхме всички малки и големи офицери, които не можаха да се укрият на фронта и всички озлобени врагове по места, бандити и предатели и пр. и пр.

Имаме едно почти пълно кастриране на върховете на кървавия фашистки апарат в нашата страна.

Всичко това преценено обективно ни извежда към твърдото заключение, че Народния Съд изпълни достойно възложената му задача, в общи линии – както вече изтъкнах по-горе.”

Това е началото. Избити са всички, които биха могли да се противопоставят на руските завоеватели и комунистическия режим.

След т. нар. "кастриране" на върховете, комунистите се заемат със семействата на убитите. Много от тях са интернирани в бедни провинциални села и градове, смазани психически, оставени без работа, без имущество, сочени са с пръст като близки на "врагове на народа" и така са останали до смъртта си. Други са внедрявани в концентрационни лагери и много от тях не са излизали живи.

Това е най-тъмния, най-жестокия, най-мъчителния период в историята ни. Период, в който българи избиват българи в угодничество на окупиралата ни Русия. Нека днес сведем глави пред този абсурд, нека помислим и се помолим. Нека никога повече не допускаме такъв сценарий в историята си под никаква форма.